Президентска волатилност

Доналд Тръмп е едновременно най-добрият и най-лошият президент за финансовите пазари. Най-добрият - защото неговото управление генерира значителни възможности за тези, които имат дисциплината да купуват в моменти на паника. Всяка „Тръмп" криза досега е завършвала с нови пазарни върхове. Най-лошият - защото самият той е източник на голяма част от тази волатилност, създавайки рискове, които биха били далеч по-ограничени при по-предвидимо управление. Живеем във време, в което един пост в социалните мрежи може да изтрие или добави трилиони долари пазарна стойност в рамките на дни, а портфолио мениджърите следят Truth Social със същото внимание, с което следят макроикономическите индикатори. На този фон, при Тръмп в Белия дом S&P 500 е донесъл обща доходност, надвишаваща тази на голяма част от неговите предшественици.

Нека сложим нещата в перспектива. През първия мандат на Тръмп S&P 500 донесе обща доходност (с реинвестирани дивиденти) от над 80% - четвъртият най-добър резултат сред президентските мандати от 1980 г. насам. За сравнение - при Байдън индексът нарасна с близо 70%, но значителна част от тези печалби бяха изядени от високата инфлация, характеризираща периода. Първата година от втория мандат завърши с обща доходност от около 18%. А настоящата година засега е на минус. Но тук истинската история не са крайните числа, а волатилността. Динамика, в която политиката движи пазарите по-бързо от фундаментите, а инвеститорите са изправени пред повтарящ се модел. Но и пред въпроса дали този път той няма да се счупи.

Хаос → Паника → Обрат → Рали

Когато наблюдаваш пазарите при Тръмп достатъчно дълго, започваш да разпознаваш в коя фаза се намираш. Не защото зад него стои непременно стратегически подход, а защото самата динамика на управление създава цикъл, който се повтаря с изненадваща последователност:

Стъпка 1: Тръмп прави или заявява нещо драматично - мита, ултиматум или провокативна позиция в социалните мрежи.

Стъпка 2: Пазарите реагират с паника - VIX скача, индексите падат, а анализите стават апокалиптични.

Стъпка 3: Следва обрат - политическа корекция, реакция от Федералния резерв или просто нормализация на ситуацията.

Стъпка 4: Рали - пазарите не просто се възстановяват, а често достигат нови върхове.

Нека видим този модел в действие:

„COVID-19“, март 2020 - За пет седмици S&P 500 губи около една трета от стойността си - най-бързият подобен спад от Голямата депресия насам. VIX достига рекордни нива. Федералният резерв реагира с нулеви лихви и масивни покупки на активи, правителството разпръсква безпрецедентни стимули. До август S&P 500 вече е на нов исторически връх, а годината завършва с обща печалба над 16%.

„Денят на освобождението", април 2025 - На 2 април Тръмп обявява мащабни мита върху целия внос - базова ставка от 10%, плюс допълнителни тарифи за десетки държави. За два дни S&P 500 губи около 10%. VIX скача до 60 - ниво, достигано само шепа пъти в историята на индекса. На 9 април Тръмп паузира митата за 90 дни. S&P 500 скача с над 9% за ден - най-добрият еднодневен резултат от 2008 г. насам. До юни индексът е на нов рекорд. Годината завършва с обща доходност от около 18%.

Уолстрийт дори измисли акроним за този феномен - TACO (Trump Always Chickens Out), който улавя нещо важно - досега пазарите са се научили, че след драмата идва отстъплението. Въпросът е дали това е правило или навик, който може да се окаже опасен.

Досега моделът работеше. А сега?

Четирите най-опасни думи на финансовите пазари са - „Този път е различно." И въпреки това, настоящата ситуация носи характеристики, които оправдават подобен въпрос. На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започват военни операции срещу Иран. Ефективното затваряне на Ормузкия проток - през който минава значителна част от световния петрол - разтърсва глобалните пазари. Петролът скача с над 50% от началото на конфликта. Бензинът в САЩ поскъпва с над 30% за месец. S&P 500 е на загуба от началото на годината, а Dow Jones отбелязва четири поредни седмици на спад - най-дългата подобна серия от  години.

Ето и трите причини, поради които този път наистина може да е различно:

Първо - геополитически риск без „бутон за спиране". При COVID имаше ясен път към нормализация - ваксини, стимули, нулеви лихви. При митата - самият Тръмп можеше да натисне „пауза". Но при война с Иран контролът е значително по-ограничен, защото войната не се спира с пост в Truth Social.

Второ - инфлационен натиск. Петрол над 100 долара за барел директно се пренася в потребителските цени, което прави реакцията на централните банки много по-трудна.

Трето - ограничена гъвкавост на Федералния резерв. След продължителната борба с инфлацията, пространството за агресивни стимули е значително по-малко. А тъкмо Федералният резерв е бил „спасителят" при предишните кризи.

С други думи - този път не става въпрос само за пазарна психология, а за комбинация от структурни рискове.

Финални мисли

Ако финансовите пазари бяха увеселителен парк, Доналд Тръмп щеше да е онова влакче, за което дори и най-смелите посетители вече се чудят дали да се качат. Такова, от което слизаш леко позеленял, с разрошена коса, а понякога и с учудващо празен портфейл.

Историята е категорична - от 1950 г. насам всяка криза на S&P 500 е завършвала с възстановяване. Но историята не е гаранция. А самият Тръмп, както вече установихме, е експерт в създаването на ситуации без исторически прецедент. Затова и все по-често се сещам за лъжливото овчарче - първите няколко пъти всички тичат да помагат, вярват, реагират. После обаче идва моментът, в който и да викаш „вълк", никой вече не се обръща. Защото доверието не се губи изведнъж, а постепенно се износва.