Amazon на 30 години, българското флопи и изборът на доверие

Как една българска дискета записа първата международна онлайн поръчка в историята?

1995 г., София. България преживява период на тежка икономическа и политическа нестабилност. Хиперинфлацията набира скорост, ежедневието е белязано от престрелки между групировки, а корупцията изглежда институционализирана. Именно в този контекст, един софиянец взима нетипично решение: сгъва 200 щатски долара, скрива ги във флопи дискета (3,5″) и ги изпраща в гаража на никому известния тогава предприемач Джеф Безос.  Към пратката добавя бележка: „Слагам парите във флопито. Митничарите няма да ги откраднат – не знаят английски“.

Тази постъпка се смята за първата международна онлайн поръчка в историята. Един българин, обграден от несигурност, решава да гласува доверие не на “нашите”, а на “чуждите” – и така, поръчката му попада в архивите на Amazon като символично начало на глобалната електронна търговия.

Колко “български икономики” събира Amazon – и защо AWS почти дублира нашата?

Тридесет години по-късно Amazon е мултинационална система, сравнима с държава. За 2024 г. компанията отчита USD 638 bn нетни продажби – 5.7 пъти повече от целия български БВП (USD 112 bn, 2024). Ако Amazon беше държава, щеше да се нареди до Швеция или Белгия.

Само облачният ѝ бизнес – AWS – генерира USD 107.6 bn, равняващи се на 96% от българската икономика.

Брутният вътрешен продукт (БВП) и приходите на една компания са напълно сравними икономически индикатори – и двете измерват създадената стойност за една година, макар и в различен контекст: едното – за държава, другото – за корпорация.

Amazon често се посочва като пример за това докъде могат да стигнат съвременните корпорации – не само по обем, но и по икономическо влияние, сравнимо с това на цели държави. От скромен старт като онлайн книжарница, Amazon се превърна в глобална икономическа сила. И не само защото генерира колосални приходи, а заради начина, по който го прави: чрез мащаб, иновации, агресивна експанзия и стратегическо преплитане на отделните си бизнеси.

„В какъвто и бизнес да сте, всяка вечер падайте на колене и се молете Amazon да не влезе в него – защото ще го унищожи и няма да остави нищо.“

— Проф. Асват Дамодаран, 2017 г.

С години, прогнозата на Дамодаран звучи почти апокалиптично – но се оказва необичайно точна. Ето само няколко примера от последното десетилетие:

• Whole Foods (2017): Amazon купува веригата супермаркети за USD 13.7 млрд. Само за ден конкурентите като Walmart и Kroger губят USD 35–40 млрд. пазарна стойност.
• Amazon Pharmacy (2020): с появата на онлайн аптеката акциите на CVS, Walgreens и Rite Aid се сриват, а секторът губи USD 22 млрд. за по-малко от ден.
• Рекламният бизнес (2024): от нула Amazon изгражда рекламен сегмент с приходи USD 56.2 млрд., ставайки №3 в света след Google и Meta.
• Спортно съдържание: Amazon купува правата за NFL (Thursday Night Football). През 2024 г. Prime Video привлича 13.2 млн. зрители – с 11% ръст спрямо година по-рано.

Как работи Amazon? Осем двигателя на една империя

Amazon не просто навлиза в нови индустрии – тя променя правилата в тях. С мащаб, постоянство и стратегически ценови натиск.

В Amazon нищо не е случайно. Всеки сегмент поддържа следващия. AWS и рекламата финансират ценовата война в онлайн търговията.

Книги за милиони

Ако българинът, който е изпратил $200 във флопи дискета на Джеф Безос през 1995 г., беше изчакал само две години и ги вложил в IPO-то на Amazon (1997), днес щеше да притежава актив на стойност над $595,000 (близо 1 млн. лв. по днешен курс).

От излизането си на борсата досега, акциите на Amazon носят възвръщаемост от +297,487%, при средногодишен ръст от 32.8%.

Еврото – новото „флопи“ или още един митничар?

През 1995 г. един българин избира да повери парите си на непознат човек в Сиатъл, САЩ, но не и на собствената си митница. Днес, точно тридесет години по-късно, страната ни постъпва по сходен начин – избрахме да се присъединим към еврозоната и приемем нова обща валута, вместо да останем с познатия лев.

Страхът от новото е разбираем. Но и страхът от добре познатото, с всичките му несъвършенства, също не е за подценяване….

Тогава поръчката към Amazon беше направена от доверие към „чуждите“ и с недоверие към „нашите“. Днес обстановката е различна – няма хиперинфлация, няма престрелки, а някои твърдят, че дори корупцията намалява. Но въпросът остава същият:

На кого сме склонни да се доверим повече – или поне: на кого да не се доверим по-малко?

Посланието е ясно: икономическият избор винаги е и избор на доверие.