Златото може да загуби само при трайна стагфлация, но тя е малко вероятна

Златото би загубило пазара си само при трайна стагфлация, т.е. при недостатъчно реални работни места в реално създаващата продукт сфера на икономиката и невъзможност на инвеститорите и на населението да купуват. Но такъв сценарий поне до края на 2026 г. е малко вероятен. Това коментира доц. д-р Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Цветослав Цачев.

 
Тя очаква златото да се задържи на нивата си от 4100-4200 долара за тройунция до есента, а през есенните месеци да поскъпне. Според нея задържане на златото на много ниски ценови нива не е дългосрочна перспектива.

Ситуацията на пазара на злато може да се промени през септември, ако данните за инфлацията в САЩ покажат, че тя продължава да се ускорява и не подлежи на контрол. В това положение златото ще се върне в позицията си на стабилизатор на портфейлите и всички ще започнат да купуват на по-високи нива от 3800-3900 долара за трайунция, които вече няколко пъти бяха тествани като ниво на опора, отбеляза Григорова-Генчева.

Връзката злато-долар вече не е толкова неразривна
 
Връзката злато-долар вече не е толкова неразривна, както през последните няколко десетилетия и основната причина е отсъствието на доверие като цяло във всички фиатни валути и в частност към щатския долар, коментира събеседничката.

„Това обуславя и засилените покупки на централните банки и добавянето на злато в инвестиционните портфейли. Само допреди няколко години Китайската народна банка притежаваше едва 3% от резервите си в злато, в момента делът му се е увеличил почти три пъти и банката продължава да трупа запаси“.
Постепенно редица централни банки се освобождават от определено количество щатски долари, за да добавят злато като буфер в кризисни времена, посочи Григорова-Генчева.

Според нея преходът към друга резервна валута, различна от долара, или към разнообразие от резервни валути ще се случи плавно и ще доведе до отслабване на влиянието на долара. Но засега петролът се измерва в щатски долари, а пулсът на златото се контролира през американската валута, изтъкна тя.

Григорова-Генчева не очаква светът да се върне към първичната форма на златния стандарт от края на 19-и и началото на 20-и век, но е възможно златото, което е финансов актив с хилядолетна история, да се наложи като гарант на определен тип разплащания, най-вече на международно ниво, или на своеобразна нова резервна валута.

Централните банки забавят темпото в покупките на злато
Темповете в покупите на злато от централните банки се забавят тази година, но миналата година общото закупено количество от тях е достигнало 848 тона. Дори при спад с 20% тази година нивото отново ще надхвърли 500 тона, а това е огромна инвестиционна мощ, отбеляза събеседничката.

„Никоя от централните банки, която заяви сериозно намеренията си в началото на годината при изключително високите борсови нива, не се е отказала от покупките на злато. Полша, Индия, Казахстан, Китай продължават да купуват и да инвестират. При по-ниските ценови нива в момента те може би дори ще закупят по-големи от предвидените и заявените количества.“
На високите ценови нива на златото са се включили и голям брой спекуланти, които са искали бързо  да извлекат максимална печалба от острото възходящо движане на благородния метал. Част от тях са напуснали пазара още при първата корекция през март, друга част се очаква да напусне в края на шестмесечието, отбеляза Григорова-Генчева.

Но изтъкна, че корабът не е потъващ, а решенията на големите инвестиционни фондове и банки се обуславят от дългосрочните прогнози, които са положителни.

Каква е причината за движенията надолу на златните пазари? Краткосрочните или дългосрочните инвеститори са по-притеснени от низходящото движение в цената на златото в момента? Ще се появи ли скоро заместител на среброто в индустрията? Защо съотношението между цената на златото и на среброто отново е високо?

Вижте целия разговор във видеото.