Три огромни компании стават публични

3, 2, 1…0

Три огромни компании стават публични. Това са гигантите на изкуствения интелект, които в рамките на броени седмици ще определят накъде отиват борсите за десетилетие напред. За SpaceX сигурно вече чухте. Фантастична ценка от 1,77 трлн. USD и 75 млрд. USD набран капитал при информация за двойно по-високо търсене от предлагането. Най-голямото листване в историята на която и да е борса. Деветдесет и пет пъти годишните продажби, при загуба от 4,9 млрд. USD.

Звучи ли ви като 2000-та? Въпросът е актуален, затова и отговорът трябва да е откровен: от петдесетте най-големи дебюта в света за последните 7 години и половина само около една трета са на печалба след това. Типичният резултат не е срив, а бавен спад от порядъка на една четвърт. Статистика, не прогноза за акциите на SpaceX. И какво ще се случи с тях ще ни подскаже къде се намираме в цикъла на пазара и на AI. Защото лятната буря най-често предстои, когато небето е чисто и температурите са изключително високи.

След SpaceX на стартовата площадка е Anthropic, подала документи на 1 юни, с приходи, които за няколко месеца са скочили от 30 на 47 млрд. USD годишен темп. И амбицията да промени това как работим. OpenAI, пионерът на AI, който превърна този продукт в най-бързо използваната технология в историята на човечеството, е също на седмици от това да стане публична. Тя е оценена частно на 852 млрд. долара, с амбиция за трилион долара и отгоре при листването й. Три компании, около 200 млрд. USD търсен капитал, до 4 трлн. нова пазарна стойност. И всичко това в момент, в който икономиката тепърва ще усети онова, което пазарът днес отказва да гледа: падащите запаси от петрол и инфлацията, която вече стигна до потребителя. Перфектната буря се събира тихо, под звука на пропукването на леда, под който ходи световната икономика с рекорда задлъжнялост.

А машината под оценките не спира да се изкачва. Най-новото поколение изкуствен интелект, моделът Fable на Anthropic, е поредното стъпало нагоре. И точно тук е коварството на цялата история. Мечтата е истинска. Сметката също. Когато три компании за 4 трилиона тръгват към изхода на частния пазар едновременно, въпросът не е дали мечтаят. Въпросът е защо точно сега.

Два кръга на парите крепят тези оценки. Първият тръгва от Nvidia, минава през OpenAI и се прибира обратно: Nvidia държи дял от 30 млрд. USD в OpenAI, OpenAI обеща около 300 млрд. USD на Oracle за изчислителна мощ за пет години напред, а Oracle строи центровете с чипове на Nvidia. Доларът обикаля кръга и се връща у дома, като по пътя всеки го записва като приход. Сделката между Nvidia и OpenAI впрочем започна живота си като обещание за 100 млрд. USD. Обвързващ договор така и не се подписа и инвестицията се сви до 30 млрд. Кръгът вече мигна веднъж. Малцина го следим внимателно.

Вторият кръг е още по-странен. Amazon наля 8 млрд. USD в Anthropic. Anthropic плаща по 15 млрд. USD годишно на SpaceX за изчисления в най-бързо построения гигантски център за данни. А SpaceX е прекият конкурент на сателитната мрежа на самата Amazon, която има 212 сателита в небето срещу повече от 11 000 на Starlink. За да е пълна картината, Amazon плаща на SpaceX и за изстрелването на собствените си сателити, защото друг превозвач с този капацитет няма. Спонсорът финансира конкурента си по три линии едновременно. Кой тогава е клиентът?

В нормален пазар приходът идва от външно търсене. Тук приходът на единия е разходът на другия, а разходът се финансира от трети, който е инвеститор в първия. Същата логика се повтаря и в по-дребен мащаб, вътре в самата SpaceX: на баланса ѝ стоят 9 млрд. USD дълг към фонд, управляван от член на собствения ѝ борд, а в отделна структура 1,9 млрд. USD от Nvidia се завъртат и се връщат при Nvidia като поръчки за чипове. Нищо от това не е незаконно. Продавачът, който кредитира купувача си, е стар колкото железниците. Разликата е в мащаба и в една подробност, която се крие в договора - клаузата за прекратяване между Anthropic и SpaceX е 90 дни. Три месеца делят 15 млрд. USD годишен приход от нулата и шок за пазарите. Танцът на всяка двойка от тези компании е всъщност едно огромно представление, което продължава, докато музиката свири. И точно затова си струва да разгледаме отблизо компанията, която първа минава през вратата към публичния пазар.

Едно е сърцето на цялата конструкция и то се казва SpaceX. Отвън компанията е известна със Starship и сателитите. Отвътре е ракета с две степени. Едната радва окото на инвеститора: Starlink, 11,4 млрд. USD приходи, 61% от целия бизнес, тя бута нагоре с 4,4 млрд. USD оперативна печалба. Другата все още е тежест: изкуственият интелект на xAI, който изпепелява по 7,7 млрд. USD на тримесечие за чипове и за центрове за данни. Първата сега работи и върви към орбитата, втората предстои. Но и това не е лесно. Средният приход от един абонат на Starlink падна от 99 на 66 USD, с една трета. Източникът на парите отслабва точно когато има най-много нужда от тях.

А сега да видим какво всъщност се продава тук. Не ракети. Ракетите са само асансьорът. SpaceX продава идеята, че следващата фабрика на света няма да стои на земята, а над нея: мрежа от близо един милион сателита, които добавят по сто гигавата нова изчислителна мощ всяка година, захранвани от слънцето и без вода за охлаждане. Центрове за данни без сметка за ток и без протестите на цели общини. В проспекта мечтата е остойностена: пазар от 28,5 трлн. USD, почти колкото целия годишен продукт на САЩ, от който 93% е изкуствен интелект. Първите орбитални центрове компанията обещава още за 2028 г. Признавам, че когато го четеш, ти се иска да е вярно. И точно това е силата на добрата мечта: тя не се нуждае от доказателство, за да се продава. Нуждае се само от купувач, който не пита за цената.

Това обяснява защо xAI се озова вътре в ракетната компания. Но как стана това? През януари тази година бяха създадени две нови дружества в Невада, щат, в който сделка с един и същи човек от двете страни на масата не изисква независим оценител, специален комитет или вот на акционерите. През февруари SpaceX погълна xAI точно през тях. Оценката на групата измина пътя от 350 млрд. USD в края на 2024 г. до 1,77 трлн. днес. Пет пъти за година и половина. Бизнесът не е пораснал пет пъти. Оценката - да. Мечтата има своите рамки.

А какво казва самата цена? Това е въпросът, който почти никой не задава, защото цената винаги си проличава, ако я погледнеш как се формира наобратно. За да оправдае 1,77 трлн. USD при нормална изисквана възвръщаемост от около 10%, SpaceX трябва да достигне 1,1 трлн. USD годишни приходи до 2035 г. Това е 59 пъти днешната база. Петдесет процента растеж всяка година, десет години подред. В края на това пътуване една-единствена компания ще взима по 2,40 USD от всеки 100 USD, изработени в цялата американска икономика. Не казвам, че е невъзможно. Казвам, че никой досега не го е правил. А цената вече го е обещала. Ние, тук на Земята, трябва да използваме тази процесорна мощ за работа, за удоволствия и развлечения. И да се надяваме, не за война.

Нула е моментът, в който всичко започва. Или свършва. При изстрелване нулата е огънят под ракетата. И тласъка на огромната мощ. На борсата не винаги е така. И тук се връщаме към въпроса, защо точно сега? Отговорът е в конструкцията. Кръг, който поддържа огромни инвестиции в развитието си, има нужда от постоянен приток на свежи пари. Частните пазари вече допринесоха с каквото могат. Рисковият капитал е вътре, корпоративните инвеститори се включиха, дълговите фондове предоставят пари. Остава последният и най-дълбокият джоб, публичният. Спестяванията. Пенсионните фондове, индексните фондове, инвестиционните сметки. Затова прозорецът е сега в средата на годината. Музиката още свири, икономиката още не е усетила петрола и инфлацията. Не казвам, че ракетата ще избухне на старта. Starlink е истински, търсенето на изчислителна мощ е огромно и всяка една от тези три компании е невероятно добра. Но нулата в обратното броене може да се окаже не старт, а времето да се направят сметките. Три, две, едно…