Д. Георгиев за MEDIAPOOL.BG: Кражбите в енергетиката биха намалели, ако БЕХ и "АЕЦ Козлодуй" са на борсата

• Случващото се с петрола е много сериозно, но извън конюнктурните кризи нищо драматично не става на финансовите пазари 
• Сега е моментът да се постави въпросът защо дялове от държавни компании в енергетиката и транспорта не се търгуват на фондовата борса. Ще намалеят злоупотребите и ще се даде възможност на хората да инвестират в ключови сектори
• Няма логика човек да държи 20 години парите си в банка срещу почти нулеви лихви вместо в държавни ценни книжа, които за това време биха му донесли нелоша доходност при пренебрежимо малък риск. Например държавният дълг на Румъния носи 4-5% годишна доходност в евро, без валутен риск
• В последните 6 години българската борса расте повече от международните пазари и носи добри и устойчиви доходности 

Това са част от акцентите в интервюто за Mediapool на Димитър Георгиев, член на съвета на директорите на "Елана Трейдинг" и ръководител на направление "Финансови пазари" в дружеството. Георгиев се присъединява се към екипа на инвестиционния посредник "Елана" през 2005 г. като валутен дилър. Той е лицензиран брокер от Комисията за финансов надзор.

Г-н Георгиев, имаше смут на борсите като реакция на войната на САЩ и Израел срещу Иран. Какво е положението в момента?

Глобалните пазари реагират класически винаги при геополитически шок. Това, което наблюдавахме, е бягство към т. нар. активи-убежища – злато, долар, сребро. Акциите бяха доста агресивно разпродавани допреди няколко дни на международните пазари. Имаше много висока волатилност при петрола. Видяхме невероятно покачване до 120 долара за барел, тоест повишение на цената с почти 100%, след което последва драстичен спад до нива около 80 долара и ново поскъпване до 100 долара. Това са движения, които обичайно се случват за няколко тримесечия, дори години, докато сега ги видяхме за дни и часове.

Основното, от което се вълнуват всички инвеститори в момента, е колко дълго ще продължи блокадата на Ормузкия проток. Това е най-важният фактор, по-важен от всички останали ключови за пазарите въпроси като това какви ще са лихвите, какъв ще е растежът на БВП, какви ще са останалите макроикономически показатели. Всичко това отива на втори план и най-важното за целия свят, включително за България, е колко дълго ще продължи блокадата. Ако е кратка, това ще значи, че сме видели дъното на пазарите и можем да очакваме по-високи котировки, но ако продължи по-дълго, това ще бъде голям проблем. Новината, че Иран може би се опитва да разполага мини в протока, е много притеснителна, защото евентуалното им премахмване отнема много време и затова ми е трудно да бъда позитивен в краткосрочен план.

Европа внася 90% от петрола, който потребява, от трети страни. Почти цяла Азия също е много зависима от петрола, който минава през протока. Това важи и за Китай, и за Индия, но особено за Япония, Южна Корея, Филипините. Това са държави с население, колкото половината свят.

Виждаме непрекъснати колебания – сякаш имаше леко успокояване на пазарите, но не за дълго?

Пазарите са изключително чувствителни на всякакви новини, изказвания и заглавия в медиите, а те са постоянни и са противоречиви. Преди 4-5 дни президентът Доналд Тръмп каза, че сме почти в края на войната и тя ще приключи всеки момент, което доведе до поевтиняване на петрола и поскъпване на акциите, но след това министърът на войната на САЩ каза точно обратното – че докато не бъдат унищожени военните способности на Иран, Вашингтон няма да спре. Затова е разбираемо, че пазарите са изключително волатилни.

А какво се случва с американските индекси?

Щатските индекси се представят доста стабилно. При тях понижението е най-малко, защото Америка не е зависима от внос на петрол. Напротив – САЩ са нетен износител на петрол, така че там няма да има недостиг, но има повишение на цените. Между другото, в САЩ има огромна съпротива срещу войната, тя е много непопулярна. Тръмп вижда това и по тази причина се опитва да съкрати военните действия. Но в Израел, която е другата държава – нападател в случая, общественото мнение е в обратната посока – населението очаква дълга война, която да свали аятоласите в Иран.

Ако се върнем към България, българският индекс SOFIX вече почти 20 години не може да се възстанови от нивото си преди световната финансова криза през 2007/2008 г. Защо?

Това е много добър въпрос. Има няколко причини. Една от тях е, че през 2007 г. пазарът у нас беше много силно балонизиран и върховете, които бяха достигнати тогава, бяха плод на изключително спекулативни капитали, включително от чужбина. Имаше надуване на оценките на компаниите, което не почиваше на фундаментални резултати. За мен нивата от близо 2000 пункта към август-септември 2007 г. бяха много нереалистични и затова отнема много време да ги достигнем.

Но сред другите причини са тоталната липса на ангажимент от държавата към развитието на капиталовия пазар през последните 20+ години. Липсата на приватизация на държавни дружества през борсата е нещо, което трябваше да видим и се случи в държави като Румъния, Полша, Гърция, Сърбия и др.

Но в същото време в последните около 6 години пазарът ни се развива прекрасно. Представя се по-добре от международните пазари, ръстовете са много приятни и устойчиви. Имаме вече нови компании, които трайно заеха място в основния ни индекс SOFIX и го движат нагоре. От дъното - 250-300 пункта, SOFIX в последно време е към 1300-1400 пункта. Това е един значим ръст, но все още има голям потенциал за наваксване и категорично българският пазар остава много подценен в сравнение с международните пазари. Аз съм оптимист, че ще продължи по-доброто представяне на българския пазар в сранение с международните, особено сега, когато България е част от Еврозоната и всички акции вече се търгуват в евро. Това прави българските компании много по-атрактивни, достъпни и видими за европейските и световните инвеститори.

В началото на годината SOFIX ни изненада приятно, като стана №1 по ръст в света. Как се случи това?

Да, категорично за първите две седмици на 2026 г. SOFIX беше най-добре представилият се индекс за целия свят, а общо за януари е на трето място в целия свят. С това той влезе във всички големи медии по света като "Ройтерс", "Блумбърг", "Файненшъл таймс" и това го направи доста по-видим за чуждите инвеститори. Да, сега покрай войната срещу Иран има корекция надолу, но тя е по-малка от тази на други пазари, и на фона на атрактивните компании, които се търгуват и на техните растящи приходи и печалба, аз съм оптимист.

Държавата най-накрая се осмели да гласува законовите промени за раздвижване на спестяванията за втората и третата пенсия в частните фондове, така че те да носят по-висока доходност. Какъв ще е ефектът и за хората, и за борсата?

Това е една много дългоочаквана и ключова реформа в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. След много години усилия на инвестиционната общност най-накрая тя беше приета от депутатите, за което трябва да ги поздравим. Един от най-големите проблеми във втория стълб беше, че парите на един млад 20-годишен човек и на един човек на 63 години, на когото скоро му предстои да се пенсионира, се управляват по един и същи начин. Нямаше възможност за различни рискови профили. Сега това се променя. Едно е да управляваш пари с хоризонт от 40 години, при което може да си много по-рисков. Съвсем друго е да ги инвестираш с краткосрочен хоризонт.

Промяната ще даде възможност на пенсионните фондове да поемат повече риск, да инвестират повече в акции, в успешни български компании – нещо, което тепърва искаме да се вижда, защото досега нашият пазар понякога беше игнориран от пенсионните ни фондове. Вторият голям пробив на промяната е, че се намаляват таксите, които пенсионните дружества начисляват на осигурените лица. Очакваме реформата да върне институалните инвеститори на българския капиталов пазар, защото те липсват на него и това беше много болезнено и беше една от причините за по-слабия ръст на акциите ни през последните 20 години.

А ще има ли в какво пенсионните фондове да си влагат парите на българската борса? Вие сте казвали, че е редно част от държавната енергетика да е на фондовата борса. Възможно ли е това да се случи чисто политически, защото изглежда като тежко за политиците решение?

Да, би било тежко, но е възможно да се случи. Изисква воля. Няма аргументи срещу факта, че сме свидетели на системни кражби в енергетиката, на неефективно управление, на изключително лоши резултати на голяма част от държавно управляваните компании. И ако част от тях бъдат листвани на фондовата борса – например държавата да продаде дял от не повече от 20%, те ще станат публични дружества, ще започнат да публикуват отчети на всеки три месеца, ще трябва да бъдат много по-прозрачни. Тогава със сигурност и злоупотребите ще намалеят, и ще се даде възможност и на гражданите, и на пенсионните фондове да инвестират в българската енергетика. Предстои предизборна кампания и аз бих поставил този въпрос на кандидатите за народни представители.

Дали някой би си купил акции от "Топлофикация София" с дълг от над 2 млрд. лв.? Знаем, че много от държавните и общинските компании в енергетиката са на загуба. Подходящи ли са за борсата?

Аз не виждам никакъв проблем за листването за търговия например на дял от "АЕЦ Козлодуй", а дори и от "Българския енергиен холдинг". Същото важи и за някои от компаниите в транспорта – например "БДЖ – Товарни превози", а защо не и "БДЖ – Пътнически превози" или "Български пощи".

Мислите ли, че някой ще инвестира в тях?

Разбира се, за част от компаниите, които са в по-тежко положение, може би трябва да се търсят по-цялостни решения като продажба на стратегически инвеститори. В някои случаи това може да стане в комбинация и с пускане на миноритарни дялове на капиталовия пазар с цел публичен статут на компанията и достъп на инвеститорите до нея.

Друго актуално намерение на държавата е да предложи вторична търговия на български държавен дълг (ДЦК) през борсата специално за граждани. Знаем, че дълговете на правителството растат и целта е и гражданите да печелят от тази доходност, а не само банките. Как ще изглежда това на практика?

Винаги досега е било възможно и към момента е възможно български граждани да инвестират в български държавни ценни книжа. Сега държавата се опитва да улесни максимално този процес, като се емитират специални емисии за граждани с по-висока доходност и като се даде възможност за записване включително през "Български пощи". Целта е държавата да привлече директно част от спестяванията на домакинствата в банките, които са десетки милиарди евро и непрекъснато растат. Има логика в този проект, защото той ще увеличи интереса към българския пазар. Част от тези хора после могат да инвестират и в други финансови инструменти на нашата борса. Така че идеята не е лоша, но според мен тя не е водеща и нейното значение се надценява.

Откъде е този голям страх на българите да инвестират на борсите. Споменахте, че хората държат огромни средства в банките (над 100 млрд. лв.) при лихви, близки до нулата. Вашите клиенти, които все пак са се осмелили да вложат свои пари на борсите, какъв ефект са получили?

Нашите клиенти са много доволни. Тези, които инвестираха на българския пазар, но и другите, които се насочиха към международните борси, в последните години като цяло имат устойчива двуцифрена годишна доходност. Тепърва се опитваме да разширим кръга на клиентската база в България, но все още сме далече от нивата на инвестиции в Западна Европа и в САЩ, както и по отношение на финансовата грамотност. В САЩ близо 100% от населението инвестира на пазарите пряко или косвено, докато у нас процентът все още е едноцифрен. Причините са ниската финансова грамотност, липсата на такъв предмет в училище. Хората в годините много са били лъгани от пирамиди, измамни схеми, фалиращи банки, нелицензирани "финансови" компании и са крайно консервативни. Масово хората от по-възрастното поколение се страхуват и трудно инвестират в нещо, различно от банков депозит или имот, а има подходящи инструменти дори за консервативни инвеститори. Ето например държавният дълг на Румъния носи 4-5% годишна доходност в евро, без валутен риск. Доходността на българския дълг е по-близо до 3%. В момента целият германски дълг, от матуритет 3 месеца до 30 години, се търгува на атрактивна доходност между 2% и 3.5%. Няма логика човек да държи 20 години парите си в банка срещу почти нулеви лихви вместо в държавни ценни книжа, които за това време биха му донесли нелоша доходност при пренебрежимо малък риск.

Дали според вас светът на финансовите пазари ще продължи да се върти по познатия начин? Това не е ли най-големият риск, защото светът става толкова непредсказуем и несигурен - и политически, и технологично (предвид AI революцията)?

Светът винаги е бил непредсказуем. Винаги си мислим, че нещо ново и страшно ще се случи. Не мисля, че степента на непредсказуемост се е увеличила. В момента, благодарение на социалните мрежи, всяка една новина и всеки военен конфликт идват по-бързо до нас и се хиперболизират. Когато чуем за един и същи удар с дрон по петролен танкер 10+ пъти в рамките на няколко часа, у нас остава усещането за начало на Трета световна война.

Нищо драматично не се случва на финансовите пазари като цяло. Да, в момента има историческа волатилност, защото случващото се с петрола е много сериозно и в никакъв случай не трябва да се подценява. Ако Ормузкият проток остане блокиран за повече от месец, това ще се отрази много негативно на цяла Европа и цяла Азия, ще има висока инфлация. Храните ще поскъпнат твърде много, защото има проблем с торовете, понеже в Близкия изток се произвежда 1/5 от световните торове. Ако това остане така, може да има спад на реколтата с до 50% при някои селскостопански продукти. Но основният сценарий, в който вярвам, е, че това ще остане един временен конфликт и ситуацията ще се нормализира. Пазарите дори и сега, на фона на тази корекция и криза, не са много далеч от историческите си върхове. Аз оставам в лагера на оптимистите в средносрочен план.

*Публикацията не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.