Колко често някой в България ви казва, това няма как да стане, онова е невъзможно? Няколко пъти на месец, на седмица, а може би и ежедневно? Е, че българският капиталов пазар не може, не го има, не става - това се чува почти ежедневно и то вече повече от едно десетилетие. България и в еврозоната не можеше да влезе последното десетилетие, но “Добре дошли в еврозоната” през 2026 г. !!! За някого пътят може да е бил ужасно бавен. Най-важното е, че все пак България е постигнала целта си и отваря нова страница в историята си. Същото може и се случва и на българския капиталов пазар. Ето как.
През последните пет години българите увеличиха вложенията си в AI не 1, не 2, а цели 10 пъти!!!! Данните от търговията с акции на Nvidia само през ELANA Trading са красноречиви. Както изтъргуваните обеми с акциите на компанията - (подчертавам обеми, не обороти, там е и по-голямо числото!), така и броят клиенти, търгуващи позицията, са скочили 10 пъти за последните пет години. Значи все пак българите търсещи и намиращи доходност се увеличават и то средногодишно с над 50%

Данните са от реалните анализи на клиентите на ИП “ЕЛАНА Трейдинг”/
Картината при златото - любимият “спасител” в трудни времена, е същата. Броят на клиентите и изтъргуваните обеми с позиции, свързани със златото, в “Елана трейдинг”, отново е x10 през последните близо пет години.

AI и златото са ясен пример, че има как и в България. Всичко е въпрос на проста, ясна и последователна комуникация какви са възможностите пред хората. Когато те чуват ежедневно, по всички възможни комуникационни канали, нещо за AI или за глобалната несигурност и за алтернативните възможности за спестяване, инвестиции и защита, отговорът от страна на инвеститорите не закъснява. Съответно все повече от тях се престрашават да опитат и да инвестират свободните си пари на капиталовите пазари. И това не е само мода или FOMO. Това е осъзнат избор.
Такъв избор са направили вече над 16 хил. българи, които са започнали да инвестират и на Българска фондова борса (БФБ) през последните пет години. Поне това показва статистиката на самата борса за новите инвеститори на нея през този период. И това благодарение на изключителните усилия на БФБ последните години да популяризира пазара, BEAM и всякакви възможности за подобряването на финансовата грамотност и алтернативните форми на спестяване за българите.
Потенциалът
Въпреки всичко това близо 160 хил. българи системно държат парите си на депозити или разплащателни сметки с 0% възвращаемост! Това са 10 пъти повече хора от ново-инвеститорите на БФБ последните пет години. 10 пъти повече хора с над 15 млрд. евро. в сметките си, което е близо 5 пъти повече от стойността на 15-те най-големи компании на БФБ в момента.
Ето с този потенциал България може и то поне по 10. Просто скоростта на “узряване” на финансовата грамотност и “алтернативност” на спестяванията на българите трябва да се увеличи.
За целта са нужни две основни стъпки: Нови възможности и както вече споменах по-горе - проста и ясна комуникация и отчетност.
Държавни ценни книжа за граждани е именно една такава нова възможност. Вече виждаме първи стъпки в тази посока от страна на държавата с представения в края на миналата година проект на стратегия за ДЦК за граждани. За последните това е възможност, която дава сигурност за парите им в пълен размер и е алтернативна форма за финансиране на самата държава. В същото време дава алтернативна възвръщаемост на хората и им отваря хоризонта за допълнителни алтернативни вложения в различни финансови инструменти.
Пример за това е Хърватия, която за три години увлича над 300 хил. свои граждани във вихъра на целевите ДЦК, финансира се с близо 12 млрд. евро от тях и в същото време влива нова кръв и в собствения си капиталов пазар с прилив от над 9 хил. нови инвеститорите на фондовата борса в Загреб само през 2025 г.
Но за да не бъдат подведени хората е нужно всички тези възможности да им бъдат представяни и обяснявани с целенасочена, ясна и проста комуникация. Без нея, шансът хората да рискуват напразно спестяванията расте експоненциално.
Заедно с комуникацията значително трябва да се активизира и насърчаването на все повече добри корпоративни практики от компаниите, чиито финансови инструменти се предлагат на капиталовия пазар. Това означава по-висока прозрачност и разкриване на важна информация за компаниите, последователност в тази комуникацията и най-вече споделяне с инвеститорите под различни форми като дивиденти, обратни изкупувания, програми за лоялни инвеститори и подобни.
Примери като “Шелли груп” и “Софарма” доказват, че това може и се случва в България. Но България може много повече, 10 пъти повече. Да се залавяме всички за работа, защото рано или късно ще стане!