Дотком балонът и възходът на AI: ключовите разлики
Ако българинът беше вложил в „дотком“ компаниите от 2000-та година, днес вероятно щеше да си спомня за тях по същия начин, по който се сещаме за пирамидите на 90-те – с горчиво чувство и олекнал портфейл. Настоящият пазар прави сравненията с „дотком“ манията все по-неизбежни. И тогава, и сега технологиите тежат над една трета от S&P 500. И тогава имаше еуфория, и сега тя е факт. Само че през 2000 г. интернет бизнесите бяха като строеж без акт 16 — всички обещаваха пентхаус с гледка, но накрая имаше само скеле и объркани купувачи.
Днес ситуацията в това отношение е коренно различна. Технологичните гиганти не само печелят пари - те генерират рекордни печалби. От началото на годината компаниите от „Великолепната седморка“ са инвестирали над 300 млрд. долара в изкуствен интелект, но и са регистрирали обща печалба за последните 12 месеца в размер на близо 500 млрд. долара. Приблизително колкото е номиналният БВП на Австрия за 2024 година. Това не са цифри от балон. Това са цифри от монополизиране на AI бизнеса. И тук въпросът е дали този монопол е устойчив за капиталовия пазар. Според мен подобно концентриране е едновременно и сила и слабост. Сила, защото тези компании имат реални приходи, реални печалби и реални конкурентни предимства. Слабост, защото ентусиазмът на капиталовия пазар основно зависи от продължаващия растеж на малък брой дружества, сред които са най-вече Nvidia, Alphabet, Meta, Amazon, Microsoft, Apple и Tesla.
Не гони ветровете, когато можеш да притежаваш пристана
Историята ни учи - при корабоплавателния бум най-печеливши са били пристанищата и корабостроителниците. Имало е и „флагмани“, но мнозина са засядали на плитчините. Виждам подобни аналогии и при инвестиция в AI. Логиката е същата - инфраструктурата изглежда по-солидния и логичен избор. По мое мнение, ние не инвестираме директно в AI като технология. Но може да инвестираме в конкретни компании, които се опитват да монетизират тази технология. И тук различията са огромни. Вместо да гадаем кои AI компании ще успеят, концентрираме фокуса си върху компаниите, които предоставят инфраструктурата – полупроводници (AMD, Intel), облачни услуги (Amazon, Microsoft, Alphabet), дата центрове. Защото според мен истинската стойност тук и сега е в „лопатите“, а не в „златото“. В инфраструктурата, а не толкова и само в крайния AI продукт. Важна в това отношение бе и сделката между Nvidia и ОpenAI. OpenAI печели критично необходимата платформа за обучение и внедряване на мащабни AI модели, а NVIDIA капитализира двустранно: като инвеститор и като основен доставчик.
Модел на “Kръгово финансиране” и показателно партньорство за фундаменталната роля на компаниите “лопати” в AI бизнеса.
Къде е AI днес?
Обикновено технологичните революции преминават през три фази:
1. прекалена еуфория;
2. рязко отрезвяване;
3. постепенно възстановяване и реално създаване на стойност.
Въпросът не е дали AI ще промени света. Ще го промени! Въпросът за всеки инвеститор е в коя фаза сме сега и как да навигираме през следващите. Моята хипотеза е, че сме някъде между първата и втората фаза. Еуфорията все още е тук, но първите признаци на отрезвяване вече се появяват. Битката за пазарен дял е налице, но инвеститорите очакват още по-високи нива на възвръщаемост на направените рекордни инвестиции.
Вероятно и тази технологична революция няма да е съвсем предвидима и безболезнена. Може би това звучи странно днес, предвид силните еуфоричните настроения, обхванали инвеститорите и IT бизнеса. Но практиката показва, че винаги досега първо капиталът „надплаща“ бъдещето, а после реалността охлажда пазарните очаквания. Затова именно селективността при избора и устойчивостта на инфраструктурата ще бъдат предпазния щит на всеки инвеститор от неизбежната циклична динамика.
.png)
.png)
.jpg)
.png)
