Статия в сп. Мениджър на Камен Колчев, главен изпълнителен директор, ЕЛАНА Финансов Холдинг, член на УС на КРИБ
През следващите години България може да се оттласне от дъното и да се раздели с етикета на най-бедната страна в Европа
Наполовина пълната чаша на българската икономика
Когато човек чете различните изводи на база анализи на едни и същи икономически данни, винаги стига до известния виц за оптимиста и песимиста. Очевидно всеки икономист и анализатор може да докаже, че чашата е полупразна или че е полупълна. Предвид специфичния за нашия манталитет песимизъм винаги се вглеждаме в празната част на чашата. Този ни поглед е съвсем естествен на базата на преживяното през последните десетилетия, което бе в разрез с очакванията ни да се оправим бързо. Но сега, когато насред глобалната криза България се откроява с някои предимства, може би е време да осъзнаем, че вместо да мислим за апокалиптични картини, можем да се вгледаме в добрите си позиции и да мислим как да ги стабилизираме и разширим дългосрочно. Потенциалът може да бъде пренасочен от чакане на поредния срив към стратегия за развитие. За да решиш един проблем, трябва да видиш потенциалните му добри сценарии и да потърсиш факторите в наличната ситуация, които водят до това, което искаш.
Нека да проверим съдържанието на нашата чаша.
Кризата в Европа - страх и неясно бъдеще
Естеството на кризата в Европа е в страха и неяснотата за бъдещето на Еврозоната и Европейския съюз. Макар да е абсолютно ясно, че ЕС няма избор да се разпадне и че еврото като единна валута няма алтернатива, забавянето на ефективни политически решения, които да накарат всички да вярват, че в бъдеще ще се избегнат същите проблеми с държавните дългове, води до настоящата изнервена обстановка. На практика дълговата криза в Еврозоната не е онази криза от 2008 г., която тръгна от САЩ и се разпространи в глобалната финансова система. Там ставаше дума за огромни реални дългове във всички сектори на обществото. Тук говорим за държавни дългове, които могат да се решат дългосрочно с политическа воля за реформи и краткосрочно - със затягане на коланите, със загуби за банковия сектор и... с печатане на пари (което САЩ направиха преди две години). Неяснотата за бъдещето прави всички предпазливи - по отношение на инвестиции, потребление... И това създава стагнация, която генерира негативни очаквания. Но ако погледнем състоянието на Германия, движещата сила на Еврозоната, не можем да кажем, че последните данни ни дават основание за тревога или за лоши очаквания. В края на 2011 г. страната отчете добри показатели като 3% ръст, най-ниска безработица от години, добър темп на потребление. Дори има признаци за раздвижване на строителния сектор, тъй като немците търсят "сигурно вложение в кризата" и подновяват инвестициите си в пазара на недвижими имоти. Тази ситуация да прилича на реална криза? Не казвам, че всичко е розово, но вместо фундаментални проблеми по-скоро тече процес на "усещане за криза".
Ценният опит на Източна Европа
За мен по-важно е нещо друго: естеството на нашата зависимост от състоянието на Европа. Нашата икономика е малка и е в пряка зависимост от основните си партньори. Но дали сме в позицията на безпомощен зрител при решаването на европейските проблеми и трябва да чакаме какво ще ни се стовари отвън? България е пълноправен член на ЕС. И има опит в кризисни решения - практически целият ни преход беше поредица от кризи. Такъв е случаят с всички страни от Източна Европа - до една са се сблъсквали със сериозни икономически проблеми и имат опит в решаването им - това са правили през последните десетилетия. Затова точно тези държави могат да допринесат в дискусиите за бъдещето на Европа, вместо да очакват с песимизъм старите страни членки да се справят сами. И това е шанс за България да участва с визия кое ще е добро за нейното бъдеще. А и неслучайно ни сочат с пръст, този път за добро, поради финансовата стабилност на България, която е само мечта за повечето от големите европейски икономики.
Свитото българско потребление - бедност или предпазливо пренастройване
Българските потребители са свикнали да очакват черни дни и никога не са били прекалено разточителни. Вярно е, че сме бедна страна с нисък стандарт, но това не значи, че няма пари в икономическата система. Депозитите растат рекордно всеки месец, като в края на ноември са стигнали около 47 млрд. лв. (по данни на БНБ). Само за една година българските домакинства са спестили в банкови депозити 3,8 млрд. лв. Това е нашият подход на превенция от кризата. Имаме горчив опит от миналото, който прави българите изключително предпазливи. Това не значи, че сме спрели да потребяваме обаче. Потреблението не се увеличава, но не може да се каже, че е стагнирано, след като за Коледа и Нова година само по данните на една банка има регистрирано харчене за над 40 млн. лв. (публикувани данни за транзакции на УниКредит Булбанк). Просто потребителите пренастройват потреблението си и секторът на услугите страда най-много от това. Според мен повечето от българите вече разбират, че оттук нататък ще трябва да работим повече за по-малко пари. И като че ли започнахме да свикваме с тази нова реалност. И тъй като базата за сравнение е ниска, това ще се отрази по-меко на българите, отколкото на по-богатите европейски народи.
Изсветляване u по-качествено развитие
Често се посочват междуфирмената задлъжнялост и фалитите като индикатор за загиването на българския бизнес. Но като цяло това, което се случва в нашата бизнес среда по време на кризата, има и положителна страна: тече естествено прочистване от некачествения бизнес, като добрите компании не само съумяват да оцелеят, но и се развиват и разширяват пазарния си дял.
Сивата икономика не е проблем само на данъчните и на министрите. Когато една качествена компания работи в сектор, в който има и светла, и сива част, това създава нелоялна конкуренция вътре в сектора. Изсветляването значи не само повече данъци, но и повече приходи за бизнеса, които водят до разширяване, нови работни места, увеличаване на заплати и т.н. Така че изсветляването на "сивите" части от основни сектори ще доведе до добри резултати при светлия бизнес. Такъв пример имаме сеза с бензиностанциите, аптеките, това може да продължи в друаи части на икономиката. Този цялостен процес на прочистване крие голям потенциал за отпушване на резултатите на бизнеса. Добрите новини за икономиката са и в резултатите на износителите. НСИ отчита увеличение на износа, включително към трети страни извън Еврозоната. Отпушването и по-доброто функциониране на европрограмите е много важен фактор за това да има добри новини през 2012 г. Трябва да признаем, че администрацията най-после заработи адекватно (почти) и реакцията на бизнеса не закъсня. Например за схемата на оперативна програма "Конкурентоспособност", която подпомага въвеждането на международни стандарти и ERP системи, миналия септември кандидатстваха 630 фирми. Това на практика означава, че всички тези компании са си планирали и собствени инвестиции през 2012 г., за да реализират проектите си. Раздвижването по оперативна програма "Конкурентоспособност" с различни инициативи тепърва ще може да покаже резултати, ако, разбира се, управляващите органи осъзнаят най-накрая, че те не дават парите, а само ги пренасочват в полза на бизнеса и общините по ясни и прозрачни правила.
Как да си пълним чашата
Докато базираме икономиката си само на високи очаквания и песимизъм, без да се вглеждаме кои са ни добрите позиции и как да ги разширим, винаги ще виждаме празна чаша и лоши новини. Българският бизнес трябва да засили участието си в създаване на дългосрочна визия за устойчива икономика. Той е този, който трябва да накара правителствата да мислят отвъд своя мандат, и той има интерес да има приоритети, които да изведат България на стабилни позиции. Много се сърдим, че западните анализатори ни слагат в един кюп с Гърция или с Балканския регион. Но не можем да очакваме те да положат усилия, за да разбират предимствата ни, ако ние не ги комуникираме и не им вярваме. Не можем да очакваме да имаме стабилна икономика и повишаващ се жизнен стандарт, ако не си даваме сметка кое да развиваме устойчиво, а се хвърляме на бърза печалба в модни сектори и си създаваме балони, които после се пукат. В крайна сметка икономиката е съвкупност от факти и фактори, които към даден момент се превръщат в това, което искаме, ако имаме стратегия как да ги използваме. Така че от нас зависи дали чашата ще се напълни. За мен със завършването на кризата ще приключи и преходът на България към пазарна икономика. България има сериозен шанс при провеждане на последователна икономическа политика на стабилност и растеж в следващите години да се оттласне от дъното и да се раздели с етикета "най-бедната в Европа". Това, разбира се, зависи от усилията на бизнеса, на политиците, на всички нас - целенасочени, постоянни усилия.
