Въпреки повишената геополитическа несигурност, през януари апетитът към риск се повиши, като глобалните акции нараснаха с около 3%, докато глобалните облигации (дълговите ценни книжа) се представиха по-слабо. Инвеститорите бяха по-склонни да поемат риск, вместо да се крият в по-безопасни активи. Причината е, че икономическите данни излязоха по-добри от очакваното, а инфлацията (ръстът на цените) остана умерена. Това подкрепи идеята за „златна среда“ (Goldilocks) – икономиката расте стабилно, без да се прегрява и без висока инфлация. Такава среда обикновено е добра за акции и други рискови инвестиции.
Политическите и геополитически рискове останаха значими. Геополитическите рискове се засилиха значително след операцията на САЩ във Венецуела и търговските заплахи към Европа. В Латинска Америка и Близкия изток политическите събития и социалното напрежение засилиха несигурността, докато геополитически теми като бъдещето на Гренландия и протестите в Иран подчертаха повишеното глобално напрежение. Това доведе до рязко поскъпване на активи, чувствителни към геополитика – златото нарасна с 13%, а европейските отбранителни компании – с около 18%, въпреки че индикаторите за пазарен стрес като VIX (наричан „индекс на страха“) реагираха сравнително умерено.
Облигациите, от друга страна, се представиха по-слабо. Глобалните държавни и корпоративни облигации почти не отбелязаха повишение или дори леко спаднаха. Причината е, че силните икономически данни отложиха очакванията за по-нататъшно намаляване на лихвените проценти от страна на централните банки. В същото време доходностите по облигациите в повечето развити пазари се повишиха умерено, като най-рязък скок се наблюдаваше в Япония, докато в някои страни от еврозоната доходностите дори леко спаднаха.
Инфлацията се развива разнопосочно в развитите икономики, но остава относително контролирана в много развиващи се пазари. Щатският долар отново отслабна през месеца спрямо широк спектър валути. Доходностите по облигациите в развитите пазари като цяло се повишиха умерено, с по-рязък ръст в Япония, докато част от доходностите в еврозоната се понижиха. В развиваща се Азия доходностите бяха предимно по-високи, докато в други развиващи се пазари – по-ниски. Повечето централни банки запазиха основните лихвени проценти без промяна, което подсказва, че глобалният цикъл на парично облекчаване е в напреднала фаза и може да е близо до края си. САЩ номинираха Кевин Уорш за председател на Федералния резерв, което допринесе за дискусии относно бъдещата траектория на паричната политика.
Януари беше доминиран от една ключова тема: разширяване на пазарното рали отвъд американските мегатехнологични компании. Докато т.нар. Magnificent Seven нараснаха само с около 1%, малките компании в САЩ се повишиха с 5%, а развиващите се пазари скочиха с 9%, което е изключително силно представяне. Японският Nikkei 225 се повиши с близо 6.2%, което е един от най-силните резултати сред развитите пазари. Япония се възползва от структурни промени в икономиката, отслабването на щатския долар и ротацията към по-евтини и циклични акции. Hang Seng индексът в Хонконг (който отразява представянето на китайския и азиатския пазар) нарасна с 5.3%. Това добро представяне подчертава силата на развиващите се пазари в Азия, които се възползваха от слаб долар и интерес към по-атрактивно оценени компании извън САЩ. Британският FTSE 100 отбеляза ръст от 3.71%, а широкият европейски STOXX Europe 600 се повиши с 3.18%.
Представянето на ключовите фондови индекси през януари ясно илюстрира една важна тенденция – ротацията на капитала извън американските мегатехнологични компании. Българският SOFIX индекс отбеляза изключителен ръст от около 19%, което го прави най-добре представящия се индекс в света за месеца. Този впечатляващ резултат се дължи главно на успешното присъединяване на България към еврозоната в началото на годината. Намаленият валутен риск, очакванията за по-дълбока интеграция в европейските капиталови пазари и огромният прилив на нови индивидуални инвеститори доведоха до ръст на оборота над 2.5 пъти, значително увеличение на броя сделки и бърза преоценка на подценените местни компании. Особено силен интерес се наблюдаваше към технологичния сектор, банките и други подценени сегменти.
Цикличните сектори и по-малките компании се представиха по-добре от защитните, подкрепени от положителни макро изненади и стабилен корпоративен сезон (earnings season). Ръстът на пазарите беше движен основно от повишение на печалбите, а не от разширяване на оценките, което е по-здравословна динамика за дългосрочните инвеститори.
Глобалните облигации имаха по-слабо представяне на фона на по-силни икономически данни и отложени очаквания за понижение на лихвите. В САЩ доходностите по краткосрочните облигации се повишиха, тъй като пазарът отложи очакванията за следващо понижение на лихвите от Фед. Японските държавни облигации преживяха най-слабия си старт на годината от 1994 г. насам, поради фискални притеснения и политическа несигурност. В еврозоната френските и италианските облигации се представиха по-добре, подкрепени от спад в политическия риск.
Суровините започнаха годината много силно, като широкия измерител Bloomberg Commodity нарасна с 10%. Петролът Brent поскъпна с 16%, а цените на природния газ в Европа и САЩ се повишиха рязко поради по-студена зима и спад в запасите. Златото също беше подкрепено от геополитическия риск и покупки от централни банки.
Портфейлни промени през януари
През януари нашия фокус в портфейлното управление беше върху поддържане на балансирана експозиция към рискови активи, като същевременно се запази консервативен подход към лихвения риск. В облигационните портфейли бяха направени умерени корекции в дюрацията, с цел ограничаване на чувствителността към потенциални повишения на лихвените проценти, като същевременно се запази атрактивният доход от купони.
В балансираните и акционните фондове беше поддържана умерена проциклична позиция, с фокус върху диверсификация извън големите американски технологични компании. Беше увеличена експозицията към по-широк кръг сектори и региони, включително Европа и развиващи се пазари, в съответствие с наблюдаваната пазарна ротация. В българските портфейли се запази селективен подход към местните акции и корпоративни облигации, с акцент върху компании с устойчиви финансови показатели и добра дивидентна политика.
Паричните позиции бяха използвани тактически за осигуряване на гъвкавост и възможност за участие в пазарни корекции, като общата ликвидност на портфейлите остана на комфортни нива.
Вижте подробното представяне и персонализиран коментар за всички фондове на ЕЛАНА в нашия бюлетин на инвестититора.
Перспективи за 2026 г.
Глобалният икономически растеж остава относително устойчив, макар и без особено ускорение. В януарската актуализация на World Economic Outlook Международният валутен фонд (МВФ) ревизира леко нагоре прогнозите си за глобалния растеж до 3.3% за 2026 г. и 3.2% за 2027 г. Основни фактори, подкрепящи икономическата активност, са силните инвестиции в технологии и изкуствен интелект (особено в Северна Америка и Азия), стимулиращата фискална и парична политика, благоприятните финансови условия и адаптивността на частния сектор, които компенсират негативния ефект от променящите се търговски политики.
Въпреки положителните макроданни, несигурността остава значителна. Геополитическите рискове, търговските политики, фискалните предизвикателства в големите икономики и потенциалната преоценка на очакванията за технологичния сектор могат да предизвикат повишена волатилност. Очакваме глобалният цикъл на парично облекчаване да е в късна фаза, което означава, че паузи или дори повишения на лихвените проценти са възможен сценарий в редица държави.
През януари се затвърди ключова стратегическа тема за годината – разширяване на пазарния ръст извън американските технологични гиганти към развиващите се пазари, Япония, малки компании, циклични сектори и в нашия случай – България. Макросредата остава благоприятна за рисковите активи, но по-високите облигационни доходности и фискалните рискове ограничават потенциала на дълговите пазари.
Въпреки относително устойчивите макроданни, рисковете от ескалация на търговските конфликти, вътрешнополитически напрежения и изборни цикли в ключови икономики могат да доведат до повишена волатилност през годината.Финансовите пазари очакват и решение на Върховния съд на САЩ относно законността на митата, въведени от президента Тръмп, което може да има значими последици за глобалната търговска политика. Въпреки тези рискове, базовият сценарий остава за сравнително устойчив глобален растеж.
Продължаваме да следим отблизо основните тенденции, свързани с подобряващи се фундаментални показатели в развиващите се пазари, отслабване на щатския долар и структурни промени в глобалните вериги за доставки („global rewiring“). Тези основни стратегически теми за 2026 г. ще създават както рискове, така и инвестиционни възможности. В тази среда диверсификацията между региони, класове активи и валути остава ключов елемент за управление на риска и изисква добре диверсифициран портфейлен подход. За инвеститорите това означава, че най-разумният подход продължава да бъде добре диверсифициран портфейл, който комбинира различни региони, сектори и класове активи. Такава структура помага да се намали влиянието на отделни събития и да се запази баланс между потенциал за доходност и защита от неочаквани сътресения. Януари 2026 година показа, че когато парите се движат към по-евтини и недооценени пазари, резултатите могат да бъдат впечатляващи – особено в случаи като българския, където структурни промени създават допълнителен катализатор.
За още полезни анализи може да се абонирате тук.
.jpg)
.jpg)
