Февруари беше първият цял месец отново на власт за Тръмп. Съответно най-добре може да бъде описан като пълен хаос за международните отношения и финансовите пазари. Екстравагантното мнение за митата и начина им на използване на новия стар президент на САЩ държи под постоянно напрежение търговските партньори на най-голямата икономика и всички бизнеси свързани по някакъв начин с нея.
Тръмп започна едновременна атака срещу основни съюзници като Канада, Мексико и Европейския съюз, като наложи, отмени, отложи, после отмени отлагането на най-различни мита върху американския внос от тези държави. Под ударите попадна и другият световен икономически гигант Китай. И разбира се плануваните мерки се променяха на всеки няколко ни. Съответно е излишно, а и доста объркано, да влизаме в по-големи подробности. Основната идея е, че чрез мита и заплахи за мита САЩ се опитват да оказват натиск за постигането на техни различни цели.
Напълно естествено ударените страни заплашват със свои контрамерки. Дори и нищо от това да не бъде реализирано, или пък реализирано и след това бързо отменено, цялата тази несигурност започва да тежи, особено на САЩ. Когато икономическите агенти не знаят какви бизнес условия да очакват дори през следващия месец, те започват да ограничават своята икономическа активност. Компаниите се въздържат от инвестиции, тъй като са все по-несигурни дали и каква печалба ще могат да реализират от тях. Потребителите намалят своето потребление, за да заделят допълнителни спестявания за черни дни.
Допълнителна несигурност в САЩ носи и новосъздаденото Министерство за държавна ефективност, чиято работа е да ореже излишни държавни разходи в опит да обуздае огромния дефицит. Несъмнено това е правилният път (макар и само началото) за постигане на едни по-устойчиви финанси. Ползите ще са дългосрочни, но краткосрочно тези мерки имат болезнено действие. Все пак всеки разход, който държавата прави е доход за някого – заплата за чиновник, приходи за компания доставчик на стока или услуга и други. Като резултат от всичко изброено GDPNow (силно следен показател на Федералния резерв за ръста на брутния вътрешен продукт на САЩ в „почти реално време“) дори слезе на отрицателна територия от над -2%! Разбира се, голям ефект за това има и огромният еднократен внос в страната през февруари с цел презапасяване, преди да влязат в сила митата. Но е факт, че най-голямата икономика съществено се забавя.
Случващото се отразява отчетливо и на финансовите пазари. След близо 2 десетилетия тотална доминация на американския фондов пазар, от началото на годината той започва да изостава все по-явно от конкурентни пазари. Неочакван победител е европейският пазар благодарение и на надеждите за приключване на войната в Украйна. Ироничното е, че основен „виновник“ за това е именно Тръмп. Той не иска американският данъкоплатец да продължава да плаща за тази война и като цяло за сигурността на другите държави и заплашва и Украйна, и цяла Европа, че САЩ ще спрат помощта. Това води до бум на военната промишленост в Европа и именно европейските компании от оръжейния сектор са най-големите печеливши.
Така от една страна Европа започва да намалява своята зависимост от САЩ. От друга обаче силно завишените военни разходи ще доведат до още по-сериозно задлъжняване на Стария континент и дългосрочно ще имат негативен ефект върху благосъстоянието на всички нас.
Целият анализ на Радостин Бакърджиев и неговите прогнози и съвети за инвестиционните ни стратегии през 2025, прочетете в бюлетина за м. февруари.
Абонирайте се за ежемесечния ни бюлетин с анализи тук.
.jpg)
.jpg)
