Началото на активните последни месеци на годината има ясни признаци. Трафикът в градовете се засилва, а по радиото все по-често се чува „Непознати улици“ на Мери Бойс Бенд – песен, която повечето от нас разпознават по думите от припева „Отива си лятото, идва есента“. Графиците ни отново са натоварени. На финансовите пазари гонгът за последния рунд бяха заседанията на централните банки в САЩ и Европа през септември. И двете понижиха лихвите – в САЩ дори с 50 базисни точки – макар това да беше първото решение от дълго време, което не беше взето единодушно от борда на Федералния резерв. И двете решения бяха в рамките на пазарните очаквания.
Лихвени политики
В Европа можем да приемем решението за логично – все пак най-голямата икономика на континента, Германия, стои на едно място от 5 години, а прогнозите за 2024 г. сочат свиване с 0,2%. За действията на ФЕД обаче имам някои съмнения. Инфлацията в САЩ намалява, но остава с половин процент над желаните 2%. Икономиката оперира при ниска безработица, а заплащането на час расте с около 4% годишно. Акциите и жилищата са на близо рекордни нива. Накратко, богатството на домакинствата е на върха, заплатите се увеличават, безработицата е ниска. На бизнес ниво има големи разходи за въвеждане на изкуствен интелект и поръчки в отбранителния сектор, както и сериозни фискални стимули, отразени в дефицитите, които поддържа щатското правителство. Тази комбинация от фактори сочи към стабилна икономика и силни потребители, но централната банка сваля лихвите агресивно.
Темите дали щатската икономика е силна или слаба и дали са нужни тези понижения на лихвите, особено с нетрадиционния половин процент на едно заседание, бяха повод за разпалена дискусия с мой приятел, която продължи близо половин ден. Макар да не е професионалист в нашия сектор, той е опитен и разумен инвеститор, но по негови собствени думи, „всичко повече от 5-10 минути макроикономика годишно е загуба на време“. Изглежда спорът ни изяде лимита му за макроикономика за следващите 25 години. Според него Джером Пауъл е може би най-добрият управител в историята на Федералния резерв и върши страхотна работа, включително с това понижение на лихвите. Припомних му, че същият този Пауъл изчака инфлацията да достигне 8%, преди да започне да повишава лихвите.
Инфлацията
Иначе аргументите на моя приятел са в няколко направления. На първо място, скъпите ипотеки тежат на потребителите. На второ място, инфлацията вече е под контрол, макар да вметна, че може би 3% ще е новото 2%, т.е. ще се толерира по-високо ниво, за да се обезцени по-лесно огромният федерален дълг. На трето място, той отбелязва, че стимулите вече ги няма и потребителите трупат дълг по кредитните карти. И на четвърто място, стресът на пазара на труда се изразява в намаляващи нови работни места. Нека адресирам аргументите му пред вас, започвайки от последния. Свободните позиции намаляват от 2022 г. насам, но през август 2024 г. са над 8 млн. и тази цифра е по-висока от най-високите нива преди КОВИД пандемията. Дългът по кредитните карти наистина расте, но потребители с работа и растящи доходи, плюс растящи активи под формата на акции и собствени жилища, не са непременно неспособни да обслужат повече дълг.
Инфлацията все още не е в таргетите на Фед, а ако се обърнем към Европа, виждаме, че някои икономики може да са в рецесия или стагнация, но ценовите индекси остават упорити. Може би аргументът с най-много стойност остава първият – да, при скока на цените на жилищата в САЩ и при ипотеки над 7%, не е много лесно да си купиш имот, но това значи ли рецесия и нужда от агресивно сваляне на лихвите? Според мен – не, според него – да, и Пауъл е напипал пулса на икономиката добре. Разбира се, Федералният резерв може да знае нещо повече от всички нас, нали? Да, вероятно е така. Нека обаче някой ми каже кога за последно централните банкери са предвидили рецесия? Аз не помня такъв момент, но интернет помни обратното – има видеа, в които управители на Фед обясняват, че всичко е наред, докато светът се сриваше под краката им през 2008 г.
Защо отделих толкова време на този разказ? Според мен ключовият въпрос е дали Пауъл няма да повтори грешката от инфлационния епизод от края на 70-те години, когато Фед избързва да обяви победа над повишенията на цените, а те се връщат с пълна сила. Няколко години по-късно се налага американците да видят основна лихва от 20%! Понижения на лихвите при силна икономика, силни потребители и индикация, че финансовите условия са благоприятни за растеж, могат да доведат само до едно – цитираните по-горе думи на самия Пауъл: лихвите ще останат високи за дълго време. За тези от вас, които все още не са убедени, че инфлацията остава риск – вижте графиките на цените на земеделските стоки и енергийните ресурси от последните седмици – след многомесечни спадове или ниски рейнджове те започват да се покачват. Теглото на тези два вида суровини в инфлационните индекси е високо и промените в тях влияят сериозно. Мисля, че след няколко тримесечия предстои втори рунд на дискусията ни с моя приятел.
Избори
Нека обаче сменим рязко темата – от централни банки към избори. The Final Countdown (песен на шведската рок банда Europe от преди зората на демокрацията) или финалното броене вече започна. Към момента на излизане на този коментар ще има по-малко от месец до изборите в САЩ и дори по-важното за нас – около две седмици до тези в България. Може би, след като българските гласоподаватели направиха всичко друго, този път ще направят правилното нещо, т.е. да излязат масово да гласуват? Надеждата в мен е жива и призовавам всички вас, четящи тези редове, да гласувате.
Светът обаче ще впери поглед отвъд Океана. След като имаше силна преднина, в един момент Доналд Тръмп буквално подари изборите на Камала Харис. В момента той отново има лек превес, но нищо не е решено. Двата опита за покушение срещу кандидат за президент в най-силната икономически и военно държава в света, скандалните разкрития за партита с малолетни с участие на висши политици и бизнес лидери, разделението в обществото и нарастващият дълг са все фактори, които влияят негативно на образа на САЩ като стожер на демокрацията и свободата. След глобалната финансова криза от 2008–2009 г. делът на щатските акции като процент от акциите в целия свят се покачи от под 30% до близо 50%. Посоката на развитие на щатското общество през последните години ме кара да мисля, че този тренд може много скоро да се обърне, макар че това ще е като завиване на танкер, а не на моторна лодка.
В по-краткосрочен план има различни сценарии за това какво означава изборът на единия или другия кандидат за президент на САЩ. Президент Тръмп и мнозинство на републиканците в двете законодателни институции ще бъдат приети позитивно от борсовите пазари. Регулациите вероятно ще бъдат много по-малко, отколкото при демократично управление. От фискална гледна точка се предвижда запазване на изтичащите данъчни облекчения. Това, за съжаление, няма да има голям ефект върху растежа, защото просто ще запази статуквото. В комбинация с предложените тарифи срещу вноса от Китай, всичко това ще доведе до по-висок дефицит, а оттам и до нарастващ дълг. Пълна победа за Харис и демократите ще означава продължаване на линията на управление от времето на Байдън. Очакванията са дефицитите да бъдат по-ниски, но и растежът да е по-нисък в сравнение с управление на републиканско мнозинство. Основната причина ще бъдат предложените увеличения на данъците за богатите и за корпорациите. Тук реакцията на рисковите активи ще зависи много и от сигналите от централната банка. Както коментирахме по-горе, тя влиза в цикъл на стимули. Всичко това ни кара да мислим, че в краткосрочен план можем да очакваме атака на новите върхове на борсовите индекси в САЩ. Не трябва да забравяме, че последните месеци на годината са силен сезон за рисковите активи. Кой каза S&P 500 на 6000 по Коледа?
.jpg)
.jpg)
